Peter Moss từ Lamalunga BA, Italy

mosswerkz

11/22/2024

Dữ liệu người dùng, đánh giá và đề xuất cho sách

Peter Moss Sách lại (10)

2019-01-24 14:30

Cùng Con Khôn Lớn (Tập 2) Thư viện Sách hướng dẫn

Sách được viết bởi Bởi:

I gave this book five stars, even though it deserved much more. Since I wasn't a great fan of The Mortal Instruments (although I do read the books, because I'm curious), The Infernal devices is much better. Maybe it's the characters or the story itself - not a clue. But I loved every character in those two books and I just can't wait to read the third book - The Clockwork Princess. THE REVIEW MAY CONTAIN SPOILERS, SO BEWARE. Tessa was and still is the greatest heroine I've read about. She's strong, caring, trustworthy and is not swooning over every attractive guy in the book [but maybe that's just because the story is set in the Victorian era? Who knows...]. I read TMI before TID so I expected to hate Tessa as much as I hated Clary (Yes, I hate Clary. She was the most dumbest and self-absorbed character I've read about. Even more than Kathy in Wuthering Heights. At least Kathy was spoiled, where Clary's mother was normal [except the whole Shadowhunter-in-hiding thing].) However, I loved Tessa. And when I read the second book, she became my favorite YA character. She wasn't stupid enough to refuse help when she needed it and didn't spend even a second (or a paragraph) to feel sorry for herself, even though she did have thousands of reasons to do so. I think Cassandra Clare did a great job creating Tessa and her personality - she wasn't perfect, she had flaws and she knew it. That's what made her great for me. And now onto Will... What can I say? Cassandra Clare didn't dissapoint here either. I was really expecting the reason Will was such a dick to everyone to be something small, insignificant, and that he alone makes it a big deal. Well, it wasn't. I won't say what it is - that is a huge spoiler, but I will say that it was worth waiting to find out. And we got to see a much sweeter side of him. The true Will really amazed me and I actually liked him in this book. His attitude wasn't selfish or cruel - it was the complete opposite. All he was trying to do was protect people around him. And, I'll have to say it again, I AM a sucker for the blue-eyes-black-hair combination. Seems like Magnus and I have a lot in common. :D Plus the whole colorful thing. I am a colorful person. And Jem. He was his sweet self as usual. I didn't expect any less of him and I liked how his relationship with Tessa evolved into something bigger. I won't say what happens, because that will be another huge spoiler, but let's just say it's going to result in a heartbroken Will. I was heartbroken a little when I read a scene between Tessa and Will at the end, but that's all my spitting out. Jessamine's betrayal absolutely pissed me off. Okay, that's a huge spoiler, hate me all you want. Blondie had been spying on her roommates and had been telling Nathaniel everything she knew about Tessa's plans to dodge the Magister and strike him unexpectedly (for a lack of a better description). When I found out that she married Nate (another spoiler) I wanted to jump her with a hammer and smash her empty head. How can a person be SO STUPID?! But since Cassandra Clare's character managed to make me feel such strong emotions, that's just proof of what a great writer she is. I think the reason I didn't like the Mortal Instruments was because this whole brother-sister thing between Clary and Jace threw me off. I know that they weren't really related, but it grossed me out to no end. And, just like Simon rubbed it in, Clary DID kiss her brother. Only she did not like it - Kudos to you, girl, even though I dislike you. Oh... sorry. I was rambling. So... now I guess it's Magnus time, eh? He is probably the best character in both series of Cassandra Clare. I like the way he broke things off with Camille by kissing Dazed Will in her own house. I like everything about Magnus and I can't wait to see what happens in his relationship with Alec in TMI. I hope Tessa pops in there, but that would be a huge spoiler, wouldn't it? And I liked Woolsey Scott! God, he was hilarious. :D I was expecting some kind of stoic moron, like Raphael (who really irritates me with his whole attitude towards Simon in TMI), but Woolsey was great. And his name sounds cute. Just say it outloud. Woolsey. Woolsey. So. That became one of my favorite books. I bought it, read it in a day and spend one hour contemplating how to write that review. I love Cassandra Clare's writing. She's amazing. Probably, after TID, I will read anything she writes. God, that is so Jeaniene-Frost-deja-vu. And although they write different genre of books, they are my favorite writers. Guess what I like most about Cassandra Clare's books? The suspense. It keeps you guessing and when it's finally revealed... BAM! So not what you were expecting this whole time. I'm gonna have to say that this is the best trait in her. She knows how to write mysteriously and doesn't leave anything out. Maybe others may notice plotholes, but I don't.

2019-01-24 23:30

Ở Đây, Bây Giờ & Hạnh Phúc Thư viện Sách hướng dẫn

Sách được viết bởi Bởi: Nhiều tác giả

Април 2010г. Помня. Разлистваща се пролет, тъничка, рязка. С полунощни дъждове и слънце, което сутрин да прегръща мокрите улици. Един вулкан в Исландия изригна, пепелта спря полетите за ден или два, небето се сви някъде на север. Аз си играех с думите, ходех на училище с едно червено палто, непростила се още със зимата, и четях Пасков. Виктор Пасков, с тютюневия глас, с прозата, която диша музика, диша джаз и цигулка, и рок. Подарила си бях сборникът „Алилуя“. Препрочитах „Балада за Георг Хених“, срещнах за първи път „Германия, мръсна приказка“. Пиех думите му, като сладък ликьор ги оставях да се вмъкнат под кожата ми и да ме стоплят, 17-годишна. И точно тогава ме настигна новината, че Виктор Пасков вече го няма. Починал. Преди точно година, през 2009, а разбирах сега. Рак на белите дробове. Качил се горе, на свитото, пепелно небе, по пътеката от дъжд, да се прегърне със слънцето. Не помня за друг творец да ми е било така тъжно. Може би защото за пръв път смъртта дойде точно в мига, когато се влюбвах, точно в мига, когато предвкусвах колко още страници ще изпише този човек, колко още ще пее с думи, ще влива ритъм в кръвта ми. Тогава, в онзи миг, когато научих, че го няма вече, си обещах последните две новели в сборника да не ги чета. Не и днес, не и утре, не и в близките години. Да си запазя парченце непознат Пасков, парченце, което да вкуся когато аз съм друга, когато ми трябва утеха, когато ми трябват чужди думи да ме подредят. Върховното лекарство, моето си лекарство. И още го крия. Не посягам. Чакам и не смея. Търпение, каквото никога, за никого друг съм нямала. С такова търпение изчаках няколко години, за да прегърна отново Георг Хених, да сляза в тъмното мазе, където изживява старините си на майстор-лютиер, да срещна Сенките му – баща Йосиф, брат Антон, жена Боженка; да чуя мелодията на дървото в ръцете му, да се затичам по ул. Искър, по ул. Волов заедно с малкия цар Виктор. Камерна история за едно семейство – майка, баща-музикант и син. За стаята, в която живеят, за сградата - някогашно италианско посолство, някогашен публичен дом. За хората, съседите с лица почти еднакви, за бедността, захапала стените, телата, улиците. И за Георг Йосиф Хених, чехът, дошъл в България млад и силен, да споделя своето изкуство. Прегърбеният от годините гном вълшебник, свит в тъмата на мазето си, говорещ на своя объркан словоред. За злобата на времето и за магията на труда и таланта – видени през очите на цар Виктор, инфанта, „златното дете“ на Хених. „Двадесет и четири години след смъртта ти никой не знае нищо за теб. Малкото, което знам аз, едва ли има нещо общо с твоето изкуство. По-скоро то има нещо общо с мен. Защото бях забравил кой съм! Сега ми иде да извикам като юдейски цар – бедни Георг Хених, стани! Отговори: винаги ли нещата, които създаваме с най-голяма любов, единствените, които сме в състояние да създадем – които би трябвало да ни извисят – ни носят присмех, горчилка и кикот?“ ... http://our-walls-and-bridges.blogspot...

Người đọc Peter Moss từ Lamalunga BA, Italy

Người dùng coi những cuốn sách này là thú vị nhất trong năm 2017-2018, ban biên tập của cổng thông tin "Thư viện Sách hướng dẫn" khuyến cáo rằng tất cả các độc giả sẽ làm quen với văn học này.