Jaejene Kim từ Maardla, Jõgeva County, Estonia

naitopia5c65

11/22/2024

Dữ liệu người dùng, đánh giá và đề xuất cho sách

Jaejene Kim Sách lại (10)

2019-04-20 00:30

Chiến Thắng Kì Thi Lớp 9 Vào Lớp 10 Chuyên Vật Lí (Tập 2) Thư viện Sách hướng dẫn

Sách được viết bởi Bởi:

I wouldn't quite call The Bell Jar a page-turner, but it was an easy read with a unique atmosphere, an interesting theme, and elegant language. It's a shame so much of the book's fame came as a result of Sylvia Plath's own suicide, because it stands as a good work on its own. It is a great snapshot of a woman's life in 1950's America, and aptly describes the process of mental depression. My favorite passage: "I saw my life branching out before me like the green fig tree in the story. From the tip of every branch, like a fat purple fig, a wonderful future beckoned and winked. One fig was a husband and a happy home and children, and another fig was a famous poet and another fig was a brilliant professor, and another fig was Ee Gee, the amazing editor, and another fig was Europe and Africa and South America, and another fig was Constantin and Socrates and Attila and a pack of other lovers with queer names and offbeat professions, and another fig was an Olympic lady crew champion, and beyond and above these figs were many more figs I couldn't quite make out. I saw myself sitting in the crotch of this fig tree, starving to death, just because I couldn't make up my mind which of the figs I would choose. I wanted each and every one of them, but choosing one meant losing all the rest, and, as I sat there, unable to decide, the figs began to wrinkle and go black, and, one by one, they plopped to the ground at my feet."

2019-04-20 04:30

Thẩm Thăng Y Truyền Kỳ Hệ Liệt - Lôi Đình Thiên Lý Thư viện Sách hướng dẫn

Sách được viết bởi Bởi: Hoàng Ưng

Дълго отлагах "Залезът" заради опасенията си (съвпадащи с повечето срещнати мнения), че като продължение на "Параграф 22" ще е негово слабо подобие. Романът обаче ми хареса, макар и с една идея по-малко от първата част. Четенето му е като паралелно прелистване на две книги от различни автори, с едни и същи герои и събития. Може би това е причината за разочарование у някого - че не намира точно Хелър. Но: всеки автор има своите периоди, а и съвсем не е задължително да бъде еднакъв във всичките си книги, а дори напротив - желателно е да бъде различен и изненадващ. Интересът се провокира и от разнообразието, дори с малък риск авторът да не бъде масово харесан. "Залезът" е времето почти половин век след "Параграф 22", когато познатите ни от там са достигнали възрастта, в която се разболяват и умират, а преди това осъзнават, че няма да живеят вечно. Хелър ги е омесил с още интересни образи - съпруги, любовници, деца, партньори, политици, приятели, познати. Паралелно с ежедневията им изплуват и спомените от войната - някои буквално пренесени от първата част, други разказани по-подробно или от различна гледна точка. "Типичният" Хелър от първата част е там, където са основно Йосарян, Майлоу и военният свещенник - същите характери, поузрели в различна степен през годините, познатият привиден безпорядък от случки, моменти, герои и силни, запомнящи се диалози (понякога преливащи един в друг и между други хора сякаш без връзка); същият черен хумор и остра сатира, насочена към политиците, пилеенето на пари и обществото с неговите недъзи. "Другият" Хелър, по-умерен и повествователен, представя последните години на Сами Сингър и Лу (Лев) Рабиновиц - оцелели през войната и борили се след това с различен успех за своето място в живота, техните любови и битки с рака. Паралелно с това проследява и събитията преди войната, връщайки често и болезнените им спомени от времето около края й. В тях има и закачка със Швейк и Курт Вонегът, появяващи се първо на фронта, а после и в Дрезден. Разказаното за дните в плен там и за разрушаването и опожаряването на града е буквално като допълнение на "Кланица 5" или като част от нея. И смъртта не е толкова грозна и страшна. Дори всички онези случаи с летците, многократно разказвани в "Параграф 22", се повтарят няколко пъти и тук и вече сме претръпнали, научили ги почти наизуст. Болните от рак си отиват тихо и кротко някъде в болниците, някои и с усмивка и всичко останало е спестено, подробностите около болестите преди това са много пестеливи. Накрая всички се събират под земята, където господин Тилю е пренесъл своя шарен и богат увеселителен парк и произвежда в него наслада. Избрани хора могат да го посетят предварително. За други избрани пак там, под земята, има изграден паралелен град, в който да намерят спасение, когато светът загива при следващата война. А тя може да избухне много лесно от едно безумие - президентът, интересуващ се и увлечен единствено от електронните си игри, започва за разнообразие да натиска и бутоните, отговорни за съдбата на човечеството. Залезът на цивилизацията е съвсем близо. И в "Залезът" има параграф, труден за асимилиране. Това е Параграф 11. "Няма да ви върнем парите, сър. Ако ви ги върнем, ще фалираме. А фалираме ли, няма да ви ги върнем."

Người đọc Jaejene Kim từ Maardla, Jõgeva County, Estonia

Người dùng coi những cuốn sách này là thú vị nhất trong năm 2017-2018, ban biên tập của cổng thông tin "Thư viện Sách hướng dẫn" khuyến cáo rằng tất cả các độc giả sẽ làm quen với văn học này.