Kết Giới Sư - Tập 32 tải xuống LIT miễn phí

Ivy Ouyang _evii — *This review contains a bit of spoilers if you haven't read Archangel's Blood & Archangel's Kiss* Reenter Nalini Singh’s unique world filled with angels, vampires and guild hunters (vampire hunters). Elena is one of the top active guild hunters and from the beginning of her story to now, her life has taken a drastic turn that she could have never imagined. What do you expect from a woman who hunts vampires for a living, right? Elena now finds herself in love with Raphael, the archangel of New York and a newly turned angel herself, which was impossible, up until now. Elena tries hard to get her life on track while dealing with being a newly made angel, her relationship with Raphael and the new and unknown threat to the world. She defiantly has got her hands filled. The story brings a whole new twist on the phrase “guess who’s coming to town”. I really enjoyed Nalini’s writing an Archangel Consort is no different. With the guild hunter series Nalini breathed new life into angels and vampires that are strongly unique but actually works within the story. There’s a dark edge and power to the angels and vampires that intrigues me. I enjoyed the journey that Elena goes through and how things didn’t come easy for her. There was a lot of blood, sweat and tears that she went through in trying to solve this case. She didn’t just wake up and was this all powerful being now. She had to learn and grow and fight for what she wanted. Including her relationship with Raphael. There was a good balance of steamy sexy scenes and scenes where Raphael and Elena got to know each other better as well as their relationship as a couple. Showing their secrets and vulnerability to each other with the situations tossed at them. No instant happily ever after here, which I really appreciated. There are so many great characters within the book, mainly Raphael’s Seven (you’ll understand when you read it), with such interesting backgrounds themselves that I wanted to more about them. I wanted them to have more of a presence within the story then they already had which I don’t know if that is a bad or good thing? Possible branch off series? There was a lot of mystery and intrigue with finding out who the threat was and I love the added danger. Nalini really kept me guessing all the way to the end of the story with how the story would pay out. In reconciliation or bloodshed? And I have to say that the ending left possibilities that could be further explored while leaving me satisfied. Archangel Consort really kept me entertained from the beginning of the story all the way up to the end. The world that Nalini Singh created had all the danger, intrigue, mystery and romance to keep a reader entertained.

Khalil Ghamary _ed_halil_hamary — Април 2010г. Помня. Разлистваща се пролет, тъничка, рязка. С полунощни дъждове и слънце, което сутрин да прегръща мокрите улици. Един вулкан в Исландия изригна, пепелта спря полетите за ден или два, небето се сви някъде на север. Аз си играех с думите, ходех на училище с едно червено палто, непростила се още със зимата, и четях Пасков. Виктор Пасков, с тютюневия глас, с прозата, която диша музика, диша джаз и цигулка, и рок. Подарила си бях сборникът „Алилуя“. Препрочитах „Балада за Георг Хених“, срещнах за първи път „Германия, мръсна приказка“. Пиех думите му, като сладък ликьор ги оставях да се вмъкнат под кожата ми и да ме стоплят, 17-годишна. И точно тогава ме настигна новината, че Виктор Пасков вече го няма. Починал. Преди точно година, през 2009, а разбирах сега. Рак на белите дробове. Качил се горе, на свитото, пепелно небе, по пътеката от дъжд, да се прегърне със слънцето. Не помня за друг творец да ми е било така тъжно. Може би защото за пръв път смъртта дойде точно в мига, когато се влюбвах, точно в мига, когато предвкусвах колко още страници ще изпише този човек, колко още ще пее с думи, ще влива ритъм в кръвта ми. Тогава, в онзи миг, когато научих, че го няма вече, си обещах последните две новели в сборника да не ги чета. Не и днес, не и утре, не и в близките години. Да си запазя парченце непознат Пасков, парченце, което да вкуся когато аз съм друга, когато ми трябва утеха, когато ми трябват чужди думи да ме подредят. Върховното лекарство, моето си лекарство. И още го крия. Не посягам. Чакам и не смея. Търпение, каквото никога, за никого друг съм нямала. С такова търпение изчаках няколко години, за да прегърна отново Георг Хених, да сляза в тъмното мазе, където изживява старините си на майстор-лютиер, да срещна Сенките му – баща Йосиф, брат Антон, жена Боженка; да чуя мелодията на дървото в ръцете му, да се затичам по ул. Искър, по ул. Волов заедно с малкия цар Виктор. Камерна история за едно семейство – майка, баща-музикант и син. За стаята, в която живеят, за сградата - някогашно италианско посолство, някогашен публичен дом. За хората, съседите с лица почти еднакви, за бедността, захапала стените, телата, улиците. И за Георг Йосиф Хених, чехът, дошъл в България млад и силен, да споделя своето изкуство. Прегърбеният от годините гном вълшебник, свит в тъмата на мазето си, говорещ на своя объркан словоред. За злобата на времето и за магията на труда и таланта – видени през очите на цар Виктор, инфанта, „златното дете“ на Хених. „Двадесет и четири години след смъртта ти никой не знае нищо за теб. Малкото, което знам аз, едва ли има нещо общо с твоето изкуство. По-скоро то има нещо общо с мен. Защото бях забравил кой съм! Сега ми иде да извикам като юдейски цар – бедни Георг Хених, стани! Отговори: винаги ли нещата, които създаваме с най-голяма любов, единствените, които сме в състояние да създадем – които би трябвало да ни извисят – ни носят присмех, горчилка и кикот?“ ... http://our-walls-and-bridges.blogspot...