Tải về Ngôi Sao Hiểu Lòng Tôi - Ngày Đầu Đến Trường Klaus Baumgart miễn phí trong Pdf

Richard Maok hackerfiscalia — Hand-made with love from the author/publisher Read 5/19/11 - 5/21/11 3.5 Stars - Strongly Recommended to readers familiar with genre Pgs:162 Austin Nights is the product of Tiny TOE Press, a DIY Publishing house run by Michael Davidson and his girlfriend. This is the first title released by the two person operation and each copy is handmade with love on their kitchen table. The novel is a series of out-of-order journal entries that document the lives of Michael and Bridget (and their Honeyed Cat) during their relocation from Miami to Austin. Written in first person accounts, both Michael and Bridget share memories with the reader in what appears to be no particular order. The chapters, or sections, are numbered but do not run sequentially. Initially I was going to try to read them in order, but quickly realized that I couldn't do that, since all of the chapter (or memory entries) were only one digit each, and those digits repeated endlessly throughout the novel. It was until I neared the very end of the novel that the key to those oddly numbered chapters revealed itself, and even then, I didn't catch on right away. Ohhh, Michael.. you are a subtle little trickster! Our narrators do a great job of creating this quiet, ever present sense of doom - for him, for her, or for both. Throughout the novel, you're anticipating something but you're not sure what exactly to anticipate. It's almost like "choose your own foreshadowing", which recurring concern will be the one to "get them"... Will the elven library leprechaun do harm to Bridget? Will Michael get stung by a bee? Will their crazy neighbor attack them? Will Michael fail to return from one of his runs? Austin Nights is a relatively quick read. The chapters are quite short so you feel like you are making tremendous progress, which combats the frustration of the small font: More words on a page but less pages overall. If the book had anything working against it, it would be the seemingly random story line. I found it hard to describe the book's plot, and ended up simply explaining what I had read up to that point. I am not sure that the author ever meant for the book to have a clear beginning, middle, or end - I believe the expectation was for it to appear as though it were pages ripped from a journal, shuffled through, and then stuffed back together. But the entire time I was reading it, I was wishing it was a bit more structured. Michael Davidson did a wonderful job with the book as a physical object. To the average eye, it looks like any other paperback novel. I don't know that anyone would be able to determine that it was put together by hand in their home. It most definitely withstood the wear and tear and travel I put it through these last 3 days...Excellent job. For more information on Michael, check out the article he wrote for us on "Being Indie". To get a better feel for the novel, check out the book trailer on my blog: http://thenextbestbookblog.blogspot.c...

Sarah Susan _arah_refice — Жалко е, че Майкъл Ондатджи е познат у нас само с "Английският пациент" и "Дивисадеро". Останалата огромна част от творчеството на този литературен феномен - писател, поет и сценарист, все още не е преведена. Неговият произход (роден е в Шри Ланка, в семейството на холандка и индиец) и преплитането на различни културни влияния (по-късно живее и учи в Англия и Канада) са една от основните предпоставки за иновативната му форма на писане - нелинеен, пречупен през времето и пространството сюжет, различни истории с почти невидима обща нишка и проза като поезия. Пише много увлекателно, рисува с думи красивите си картини и много живите, пълнокръвни герои с почти невероятни съдби. Трудно е след "Английският пациент" да се напише нещо също толкова добро. "Дивисадеро" леко й отстъпва, явявайки се и нейна реплика в определени моменти - войната, опустошенията и мизерията; физически и психически наранени хора, губещи се в сенките на миналото си. "Дивисадеро" (улица в Сан Франциско, някога разделяла града от полетата) идва от испанската дума за "разделям". Или от друга, означаваща "взирам се отдалеч". Улицата е метафора, никой от героите не живее на нея. Но те непрекъснато се взират и търсят тези, с които са разделени, водени от непосилната си любов (синовна, братска, греховна, първа, последна, съпружеска или приятелска). Натрапчиво разпознават себе си или изгубените си близки в хората около себе си и се крият зад тях. Или намират убежище в изкуството. Това, физическата близост, породената от духовната (или обратното) и Анна обединяват трите съвсем отделни на пръв поглед истории: (view spoiler) Случващато се през годините е преплетено из страниците и разказано от различни хора. Всяка от историите би могла да съществува и самостоятелно, със свой край - ако авторът беше друг.